 Ако има готини приятели, винаги можеш да свалиш някой от тях. Ако много ти се ходи на купон, а нямаш гадже, най-добрият ти приятел винаги е насреща. Винаги можеш да разчиташ на мъжка подкрепа, дори да нямаш гадже. Момчетата са много по-забавни и верни приятели от момичетата. Можете да си говорите на различни теми и да си давате полезни съвети. Например да го попиташ: “Какво най-много привлича мъжките погледи?” и т.н. Ако е много готин, можеш да се изкефиш като подразниш приятелките си с някой кофти номер. Ако имаш досадни ухажори, винаги можеш да го помолиш да се представи за гаджето ти и да разкара натрапниците. Ако е по-голям от теб и родителите ти го познават, ще те пускат навсякъде с него, без да ги е страх. Няма да те е страх, че най-близкият до теб човек може да ти отмъкне гаджето. |
Не те пускат на купон. Ами сега?
Учебната година свърши. Заформя се страхотно парти, но... Вашите не те пускат! А така ти се иска да се нащурееш с приятелите си... Сега трябва цялата вечер да тъпееш пред телевизора и да се самоизяждаш отвътре, че не можеш да се разбиеш ваканционно. Вдигни глава аз знам решението на проблема ти. Ще куфееш до откат и то без да създадеш проблеми на вашите. От теб се иска само да прочетеш, какво ти препоръчвам.
Вече знаеш лошата новина: няма да излезеш тази вечер. Не се противи и не показвай пред родителите си, че си ядосан/а. Но все пак попитай каква е причината за тяхното решение да останеш вкъщи. След това най-добре си отиди в стаята и се прави, че си зает/а с нещо много важно. Ако някой от тях те посети, пробвай да намериш обща тема за разговор. Така ще създадеш впечатление, че изобщо не ти пука за купона. Но със сигурност и тогава те няма да те пуснат. Време е да се обадиш на приятел/ка за помощ. Сподели, че имаш малки спънки и не можеш да дойдеш на купона. Налага се той (тя) да дойде да те вземе. А на родителите си кажи, че приятел/ка ще дойде у вас да си побъбрите. Останете около 15 мин. и си поговорете за нещо забавно. След това приятелят/-ката ти да попита родителите ти дали можете да отидете за малко у тях и да прекарате заедно няколко часа. Ако се съгласят, не им искай пари, а си извади от касичката (ако имаш) или вземи назаем. Преди да излезеш облечи стари дрехи, а под тях тези, с които искаш да си на купона. Е, това беше от мен! Забавлявай се, както подобава и внимавай в колко часа ще се прибереш!
|
|
Tags: емоционално | приятел | родители | ТЯЛО
Най-добрият ти приятел се отдръпва от теб, вашите вече не те разбират - всичко, което преди е било важно за теб, се разпада и имаш чувството, че ще полудееш. Не се паникьосвай! Тези промени и твоето объркване са нормални, дори полезни. Ето как можеш да извлечеш полза от тях и да превърнеш неувереността си в своя силна страна.
НАЙ-ДОБРИЯТ/-АТА ТИ ПРИЯТЕЛ/КА ТЕ ИЗБЯГВА
Доскоро с него (нея) сте се катерили заедно по дърветата, а сега се държи, сякаш не те познава: не отвръща на поздрава ти, а когато успееш да го (я) хванеш, измисля оправдания да не се виждате. Тогава разбираш, че той (тя) те отбягва.
* Защо? Вие двамата (двете) се развивате както физически, така и душевно, и емоционално. В един момент той (тя) вече не гледа на теб не като на неутрален човек, а като на конкуренция за сърцата на противоположния пол. * Това е жалко, защото: времето, в което ви е било все едно дали срещу вас стои момче или момиче, е отминало. Завинаги! Никога вече отношенията ви няма да са същите, както когато сте си играли безгрижно. * Това е страхотно, защото: Сега вашето приятелство може да се развие на следващо, по-високо ниво. Той (тя) може да стане твоят най-доверен човек, с когото да обсъждаш мом(и)четата, които те вълнуват. И обратното. Важното е да говориш открито за своите чувства и за промените, които се случват с вас. Може да си определите “зона на спомените” - място, където сте прекарвали много време преди. Там може да бъде вашата неутрална територия, където да сте просто приятели.
РОДИТЕЛИТЕ ТИ СА ВРАГ НОМЕР 1
Когато влязат в стаята ти, без да чукат, полудяваш! Отговаряш с една дума, като те питат как е минал денят ти. Вече не можеш да ги понасяш и гледаш да ги избягваш.
* Защо? Това е пътят към превръщането във възрастен човек. Изведнъж поставяш граници на родителите си (например, искаш твоята стая да е твоето лично пространство) и в бъдеще желаеш да взимаш самостоятелно своите решения. Струва ти се, че вашите се държат като надзиратели, защото те разпитват или ти дават наставления. * Това е жалко, защото: Родителите ти искат най-доброто за теб. Може да ти звучи досадно, но ако те са нормални хора, това важи за тях. Със сигурност! * Това е страхотно, защото: Поемаш повече отговорност за живота си и се развиваш с още едно стъпало по-нагоре. Ставаш по-зрял човек.
В ЧУЖДО ТЯЛО
Твоето тяло ти се струва напълно непознато. Започваш да не се чувстваш добре в него и всички движения, които правиш, ти изглеждат някак смешни.
* Защо? Ти растеш. Цялото ти тяло се променя, съзрява, при това с огромна бързина. * Това е жалко, защото: Не е приятно да се чувстваш като душа в чуждо тяло. Понякога дори изпитваш болка или дискомфорт: при първия цикъл коремът те боли, избиват ти пъпки, косата ти се омазнява прекомерно, трупаш килограми... * Това е страхотно, защото: В момента се развиваш и се превръщаш в прекрасен/-на мъж (жена). Хубавото е, че правилният избор на спорт може да ти помогне да развиеш добре тялото си, така че да се доближиш до своя идеал.
|
|
Tags: живот | задръжки | сърце | цел “Бъди какъвто си!” Това е девизът на нашето време и особено на младото поколение.
Отпусни се, не се съобразявай с условностите, вслушвай се в сърцето си, във вътрешния си глас. Щом нещо ти “идва отвътре”, трябва да бъде проявено. То е твоята същност, това си “ти”. Всичко, което ти пречи да изявиш себе си, е зло. Само онова, което ти идва спонтанно “отвътре”, е истинско и изразява твоята същност. Задръжките те правят фалшив/а. Онова, към което се самопринуждаваш, не е твое, изкуствено е, значи няма стойност. Да, призивите за изява на най-истинското, най-същностното в нас и за отхвърляне на подражателството и фалша звучат логично, примамливо. Да, Бог ни е сътворил различни и уникалната дарба трябва да се изяви. Но ако приемеш за пътеводител в живота си своя “вътрешен глас”, често ще изпадаш в недоумение кое от многобройните си желания да следваш, за да бъде себе си. Често сме раздвоени: искаш да се излежаваш сутрин до късно, но трябва да станеш, за да смогнеш с всичко; искаш да се шляеш по улиците, но и да имаш висока диплома, за да се реализираш и да печелиш много пари... Искаш да кажеш на някого в очите какво мислиш за него, но ще го нараниш и ще го превърнеш в свой враг. Да, всеки миг ни предоставя нови поводи за колебания. Така постоянно се озоваваме в задънена улица. Е, кой (коя) си ти тогава? И как да бъдеш себе си, след като не знаеш кой (коя) си? Отговорът на този въпрос не е лесен, ако се водиш по това, какво ти се иска в момента. Ако се лашкаш в прищевките на всеки миг, няма да имаш свое лице, а животът ти ще е хаотичен, безцелен и празен. Единственият начин е да откриеш принципите, които те водят и да ги отстояваш докрай. Те ще определят твоите “трябва” и “искам” във всяка ситуация. Библията казва, че Бог е сътворил човека добър. Това е същественото, първостепенното. Деградивното, хаотичното, егоцентричното е вторично, привнесено от греха. То трябва да бъде превъзмогвано съзнателно. И не е човек, когато се отдалечава от Бога, колкото и отвътре да му идва. Кой е пътят тогава? Разбира се, не моментните ти настроения и прищевки, а ясната, определена, далечна цел. Именно тя дава смисъл и насока на живота ти и те прави цялостен/-на, организиран/а, със свое лице. И колкото по-висока е тази цел, толкова по-смислени ще са дните ти. Ако знаеш какво искаш от себе си и от живота си, без проблем ще преодоляваш множество “ще ми се”, които неизбежно ще те изкушават да кривнеш от пътя. |
|
Tags: живот | отчаяние | самота | тъмно Отчаяние
И не те допускам в себе си, отчаяние. Макар че упорито ме преследваш и се опитваш да обсебиш мислите ми. Макар че си толкова многолико и често те виждам в самотата, която се прокрадва в тъмното. Често улавям духа ти в разочарованието, в тъгата, в безсилието. Винаги си така различно! В тишината, в ъгъла, в дъното на съзнанието ми - все ти. Все по-плашещо и отбягвано и все по-изненадващо.
 Отчаяние... Състоянието, което ненавиждам. Бездната, в която все повече потъвам и пропастта, която мами с тихото си безразличие. Не искам да стигна дотам - до съкрушените идеали и разбитите мечти. До голата истина, от която толкова боли, за която, колкото и да си въобразявам, че съм подготвена, не съм. Искам да бъда човека на новото начало, искам хъс, жажда за победа, желание за живот, а стигам там, където няма желания, ценности и идеали. И все пак колко е хубаво, че те има, отчаяние! Този път те очаквах. Умората те доведе, нали? Виждам черните ти мисли и песимистичните ти заключения, сълзите и гаснещата усмивка, болката, която носиш... Този път ще намеря лек сама. И не те допускам в себе си, отчаяние. Макар че упорито ме преследваш и се опитваш да обсебиш мислите ми. Макар че си толкова многолико и често те виждам в самотата, която се прокрадва в тъмното. Често улавям духа ти в разочарованието, в тъгата, в безсилието. Винаги си така различно! В тишината, в ъгъла, в дъното на съзнанието ми - все ти. Все по-плашещо и отбягвано и все по-изненадващо.
 Никога нямаше да съм това, което съм, без моментите на пълно отчаяние и отричане на всичко. Никога не бих изживяла толкова силно новото начало, ако те нямаше теб, отчаяна мисъл. Макар да е тежко, знам, че след тъмната нощ, идва светло утро, независимо колко е дълга нощта. И винаги, когато помисля, че съм обречена да стана част от масата, от хората без име, от хората-сенки, намирам сили да наложа волята си и да продължа да се развивам и променям. Защото отчаянието ми е показало какво ме очаква, ако не успея да продължа и се откажа.
Има те, ново начало, и се боря за теб. Обичам те, безумно, живот, защото ми даваш толкова много възможности и винаги си така различен! Благодаря ти, отчаяние, че ме научи да оцелявам. |
|
Tags: губиш | обичаш | ревнуваш | съжителство | унищожи
За живота
Обичай, не този който ти казва "Обичам те", а този който те пита
"Обичаш ли ме"!!!
Да ревнуваш, значи че обичаш, но обичайки по този начин, губиш този който те
обича.
Обчай този, който те обича, а не този, който те привлича!
Винаги има някой, който те обича!
Може да съм гладен, но да не ям какво да е. Може да съм сам, но не с кого да е.
Бил е несъмнено умен онзи който е казал, че щастливо съжителство може да има
само между глух мъж и сляпа жена.
Страданието прави човека по-духовен. Любовта също. Обичах ли достатъчно..?
Пътят до истинската любов е дълъг и труден, но изминеш ли го дори само един
път, разбираш, че си е заслужавало.
Казвали са ми, че 1 час има 60 минути, 1минута има 60 секунди, но никой не ми
каза, че 1 секунда без теб е цяла вечнист.
На човек му отнема една минута да хлътне по някой, един час да хареса някой и
един ден да се влюби в някой - но и един живот не стига, за да забрави някой
(за добро или лошо). 
Не мога да запомня , че трябва да те забравя!
Обичай ме...Не питай колко...Везните не премерват любовта. Претеглиш ли любов
печелиш само болка и толкова пропуснати неща.
Любов е да дадеш на някого възможността да те унищожи, вярвайки че той няма да
го направи.
Никога не губиш когато обичаш. Винаги губиш когато подтискаш чувствата си!
|
|
|